Изповед

Господ гледа, Господ чува всичко! -

казват старите ни баби,

но ще излекува ли един дух

човешките ни смъртни рани?

Приживе всеки грешки прави,

после бавно се завръща, стъпвайки назад

под звука на църковните камбани.

В очакване на нещо ново, свято,

надеждата си трупа като от птици ято,

не дочакали до есента,

те посрещат своята съдба.

А щом сега в облаците аз летя,

то утре ще съм заровена в пръстта,

едно изгнило тяло, храна за живи твари,

ала се сещайте за мен в миговете преживяни.

 Но нека днес да се помоля

да имам сили, Боже, воля

живота си да подредя,

да срещна нея - любовта

и колкото и грешки да направя,

приятелите ми да не забравя.

Да възпитам свойте деца

да бъдат хора със сърца.

Дай ми сили днес да продължа!

Макар и не по твойте правила,

ще застана горда пред света.

До мене ден и нощ бди,

за хилядите грешки ми прости,

нека нов човек от мен да се роди,

от сега и занапред да имам вяра и късмет!

А дойде ли заветният ми час,

вземи душата ми под твоя власт.

Сега ти казвам: Бди над мен!

Дано грехът ми да е простен!