30 апр. 2010 г., 13:04
Колко пъти затварях си очите
при тази мисъл, дето вгорчава ми душата.
Но днес не мога с очите да избягам
и дъхът ми изпращащо потрепва на вратата.
Горчиво ми е и в очите киселее
от тази мъка, дето проплаква до лилаво.
Сълзите си по тебе ще оставя, та да тлеят -
на мен да ти ухае, щом стане ти студено!
Нямата си песен със тебе ще изпратя
неотменно да те следва там, където
лилавите ми облаци ще те посрещат,
а аз... ранена сглобявам си лицето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация