30.04.2010 г., 13:04 ч.
Изпращане
Колко пъти затварях си очите
при тази мисъл, дето вгорчава ми душата.
Но днес не мога с очите да избягам
и дъхът ми изпращащо потрепва на вратата.
Горчиво ми е и в очите киселее
от тази мъка, дето проплаква до лилаво.
Сълзите си по тебе ще оставя, та да тлеят -
на мен да ти ухае, щом стане ти студено!
Нямата си песен със тебе ще изпратя
неотменно да те следва там, където
лилавите ми облаци ще те посрещат,
а аз... ранена сглобявам си лицето!
© Пепп Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Лилави Ангеле, защо си тъжен?
Летиш посърнал... той върви!
Аз бих му резнал моста въжен,
божествен дъжд да ме прости!
-
Много интересна раздяла! Хареса ми финалът! Поздрави!
-
Ай, много силно, а начинът, по който пресъздаваш чувства е уникален! Поздрав!
-
Ще го сглобиш, ангелско гласче, само едно две белезчета ще останат...
Поздрави за стиха! -
Чаках с нетърпение да побликуваш нещо след"изневяра"(четох го няколко пъти).
Ами заслужавало си е чакането!!!Поздрав,Петя!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
....................................................
Оригинална и силно въздействаща метафора!
Много силен, елегичен стих с актуално послание!
Поздрави и за тъжната лирическа, и за оригиналната поетеса!
Пожелавам занапред късмет и успех във всичко и във всички дни!
БЪДИ!