30.04.2010 г., 13:04

Изпращане

1.2K 0 6

Колко пъти затварях си очите

при тази мисъл, дето вгорчава ми душата.

Но днес не мога с очите да избягам

и дъхът ми изпращащо потрепва на вратата.

 

 

Горчиво ми е и в очите киселее

от тази мъка, дето проплаква до лилаво.

Сълзите си по тебе ще оставя, та да тлеят -

на мен да ти ухае, щом стане ти студено!

 

 

Нямата си песен със тебе ще изпратя

неотменно да те следва там, където

лилавите ми облаци ще те посрещат,

а аз... ранена сглобявам си лицето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "а аз... ранена сглобявам си лицето"
    ....................................................
    Оригинална и силно въздействаща метафора!
    Много силен, елегичен стих с актуално послание!
    Поздрави и за тъжната лирическа, и за оригиналната поетеса!
    Пожелавам занапред късмет и успех във всичко и във всички дни!
    БЪДИ!
  • Лилави Ангеле, защо си тъжен?
    Летиш посърнал... той върви!
    Аз бих му резнал моста въжен,
    божествен дъжд да ме прости!
  • Много интересна раздяла! Хареса ми финалът! Поздрави!
  • Ай, много силно, а начинът, по който пресъздаваш чувства е уникален! Поздрав!
  • Ще го сглобиш, ангелско гласче, само едно две белезчета ще останат...
    Поздрави за стиха!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...