Написах на пясъка няколко реда -
нещо средно между писмо и стих...
По изгрева ги изпращам.
При теб ще са в седем.
Може би са без мисъл,
но щом стане ти тежко - ги прочети.
Някои думи, заради вълните, са съкратени.
Не ги ли изтълкуваш до залез -
попитай него, преди да заспи...
Той от любов разбира и -
ще ти прошепне
с моя глас - всичко, което
на пясъка съм сътворил...
Ако не -
в късна доба ще дойда при тебе
през континенти от неразцъфнала ръж...
През дъбравата, в която се срещнахме...
Ще те прегърна -
и ще ти ги прочета...
© Красимир Чернев Все права защищены
Браво ти!