4 авг. 2009 г., 11:10 2017-10-09T08:44:15+03:00

Изваляване

Поэзия » Другая

553 0 4

Че като ревна
онова ми ти небе!...
Че като плисна!...

От раззиналата му паст
    като глисти
       изпълзяха светкавици.
Като истини
    се стовариха
       върху покривите.
Като блистери
   едри капки се пукаха
       върху раните
           неразлистени
               на дърветата ми
                    от птиците непоискани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Публикувано във:

в-к Ретро 23-29.06.2016

Алманах Нова българска литература Поезия 2017, с. 226.

Karaman (Сириус Надежда)

Поздрав!

2009-08-05T15:08:21+03:00
FRACLA (Мария Петрова-Йордано)

Много силно! Поздрави!

2009-08-04T22:42:15+03:00
BlueRay (Ре)

Ядно небе! Боли!
а понякога дъждът е нежен и светкавиците са илюминации

2009-08-04T15:51:22+03:00
summersky (Емануела Иванова)

Натуралистично и болезнено... Силен стих!

2009-08-04T15:44:59+03:00