Изваляване
Че като ревна
онова ми ти небе!...
Че като плисна!...
От раззиналата му паст
като глисти
изпълзяха светкавици.
Като истини
се стовариха
върху покривите.
Като блистери
едри капки се пукаха
върху раните
неразлистени
на дърветата ми
от птиците непоискани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
