14 янв. 2009 г., 22:10

Извечни съдии

878 0 9

Измисляйки си идеал,

те правят се на твърде интересни

и говорят за потенциал,

покриващ техните претенции.

 

Бяха някога наречени критици

и възвишено ковяха думи,

не за социум и политици,

а за пеперуди и парфюми.

 

Превърнаха се в почетни педанти,

плесниците на грозно време,

потъпкваха идеи и таланти,

протягаха ръце – очи да вземат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Две Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • във всяка област си има такива страхливци-критикувайки дребните проблеми се тупат по гърдите за изявена позиция,щото ги е страх да пометат големия боклук. към такива мисли ме насочваш...
  • Превърнаха се в почетни педанти,
    плесниците на грозно време,
    потъпкваха идеи и таланти,
    протягаха ръце – очи да вземат...
  • Колко си права!Поздрав!
  • Rois, не съм те разбрала, съжалявам. Радвам се, че сте били тук - всички. А думите ми отдолу не ги отменям, защото с тях отговарям на коментиралия господин
  • Две, никога не съм имала предвид, че стихотворението ти е за Идеми Дойдеми, както и казах, то много ми хареса. Имах предвид именно коментарите. Дори мислех да изкоментирам нейното "Явно и теб съм засегнала нейде.." именно с това как е решила, че точно пък тя е повода за написаното. Просто исках да кажа, че е излишно да се занимаваме с толкова много междуличностни спорове, но явно трябваше да си премълча.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...