14.01.2009 г., 22:10

Извечни съдии

874 0 9

Измисляйки си идеал,

те правят се на твърде интересни

и говорят за потенциал,

покриващ техните претенции.

 

Бяха някога наречени критици

и възвишено ковяха думи,

не за социум и политици,

а за пеперуди и парфюми.

 

Превърнаха се в почетни педанти,

плесниците на грозно време,

потъпкваха идеи и таланти,

протягаха ръце – очи да вземат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Две Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • във всяка област си има такива страхливци-критикувайки дребните проблеми се тупат по гърдите за изявена позиция,щото ги е страх да пометат големия боклук. към такива мисли ме насочваш...
  • Превърнаха се в почетни педанти,
    плесниците на грозно време,
    потъпкваха идеи и таланти,
    протягаха ръце – очи да вземат...
  • Колко си права!Поздрав!
  • Rois, не съм те разбрала, съжалявам. Радвам се, че сте били тук - всички. А думите ми отдолу не ги отменям, защото с тях отговарям на коментиралия господин
  • Две, никога не съм имала предвид, че стихотворението ти е за Идеми Дойдеми, както и казах, то много ми хареса. Имах предвид именно коментарите. Дори мислех да изкоментирам нейното "Явно и теб съм засегнала нейде.." именно с това как е решила, че точно пък тя е повода за написаното. Просто исках да кажа, че е излишно да се занимаваме с толкова много междуличностни спорове, но явно трябваше да си премълча.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...