22 дек. 2009 г., 22:01

Жадна 

  Поэзия
467 0 8

жадна

 


Не ме радва, мамо, простора,
не ме радват цветята,
нито всичките хора,
които кръстосват земята.

Той, облак луд, ме застигна,
сто дъжда в мен да остави.
После внезапно отмина
от мене и ме забрави.

Жално е, мамо, болно е...
Този порой ми открадна
всичко в сърцето ми, цветно и волно.
И пак остави ме жадна.

 

 

1995 г

© Албена Стефанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??