22.12.2009 г., 22:01

Жадна

Поезия

670 0 8

жадна

Не ме радва, мамо, простора,
не ме радват цветята,
нито всичките хора,
които кръстосват земята.

Той, облак луд, ме застигна,
сто дъжда в мен да остави.
После внезапно отмина
от мене и ме забрави.

Жално е, мамо, болно е...
Този порой ми открадна
всичко в сърцето ми, цветно и волно.
И пак остави ме жадна.

1995 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

alistef (Албена Стефанова)

благодаря

2009-12-23T14:18:53+02:00
asizi (Nina Toshich)

харесах!

2009-12-23T09:50:26+02:00
speihi (Катерина)

Много нежно и много красиво,Албенче!Хареса ми!Поздрави и от мен!Весели празници!

2009-12-23T08:09:30+02:00
despod (Гергана)

Много е хубаво!

2009-12-22T23:00:37+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Като Ангел!
И поздравления!

2009-12-22T22:42:46+02:00