Жалба по младост...2
Дори́ добре да си живееш
на родния си дом в уюта,
пак идва ден да закопнееш –
на Вятърът да си с маршрута...
Така-безумно... Дръзко... Просто:
тъй както само вятър може...
... А вечер и в чаровен остров –
той грации да ти предложи...
А нейде, в Южните морета,
в Страстта легендите се раждат
и векове е там прието –
да ги засищаш като жажда!...
Във виолетови лагуни
в игри със прелестни сирени
и с преживяване безумно –
в душата с Първо откровение!...
... Вечерен бриз... Тъмнеят палми
и благослов от тях се носи
със ангелски небесни псалми
и с отговор вместо въпроси...
Там залезите са вълшебство
и в тях танцуват ветровете
и те във шеметно кокетство –
играят си със цветовете...
Не можеш да забравиш шепота
на палмите и на вълните –
те будят те в нощта от трепета
на смуглите жени в гърдите...
... Незабравими южни но́щи –
безсънието там ме връща!...
А с Гравитацията мощна –
по Младост жалба, то е всъщност!...
22.10.2029.
© Коста Качев Все права защищены