Жалба по младост...2

Дори́ добре да си живееш

на родния си дом в уюта,

пак идва ден да закопнееш –

на Вятърът да си с маршрута...

Така-безумно... Дръзко... Просто:

тъй както само вятър може...

... А вечер и в чаровен остров –

той грации да ти предложи...

А нейде, в Южните морета,

в Страстта легендите се раждат

и векове е там прието –

да ги засищаш като жажда!...

Във виолетови лагуни

в игри със прелестни сирени

и с преживяване безумно –

в душата с Първо откровение!...

... Вечерен бриз... Тъмнеят палми

и благослов от тях се носи

със ангелски небесни псалми

и с отговор вместо въпроси...

Там залезите са вълшебство

и в тях танцуват ветровете

и те във шеметно кокетство –

играят си със цветовете...

Не можеш да забравиш шепота

на палмите и на вълните –

те будят те в нощта от трепета

на смуглите жени в гърдите...

... Незабравими южни но́щи –

безсънието там ме връща!...

А с Гравитацията мощна –

по Младост жалба, то е всъщност!...

22.10.2029.