26 окт. 2018 г., 11:51

Жалейка

1.2K 0 0

 

 

И пристана време мрачно, безверно,

у душата скот бе, у сърцето – заек

и остана да дреме безглавно, удачно,

у сенката идиотска на човека сал скелет.

 

Душа у него нема, щом мъка го не жегва,

да слуша не може – плачът, на майка човешка,

шамарът – битие, дори го и не трепва,

аршин желан е скътал – безличен като червяк.

 

Не чува за позор, какъвто чини днеска,

не мисли за обзор в брътвежа си махленски.

И пристана време мрачно, безверно,

у душата скот бе, у сърцето – заек.

 

А земята, майка, за чедата си стене

и воплите нейни са с вятър - бучене,

на съдбата жалейка, на правдата - немощ

и сълзите нейни за чест пропилени.

 

26.10.2018

Ивелина Дамянова

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...