5 июн. 2011 г., 17:50

Жарава 

  Поэзия » Любовная
785 0 13

От росата на влюбено утро

ще ти дам най-омайния звън,

ще рисувам мечтано събуждане

миг преди да ме срещнеш насън.

 

От талазите летни в реката

мога дом да създам за мечтите,

с теб ще бъда онази – жената,

дето страстите сплита в косите си

 

и е вярна, дори и в деня ти,

в който всички от теб се отричат,

нежна сила и шепот в съня ти,

мъжка длан дето другите сричат.

 

Тази, дето в искрящия поглед

спира тайно на твоите устни

и ти липсва в най-трудния полет.

щом разровиш в земята си пуста.

 

Знам, Любов, че сред целия огън

с болка криеш най-нежната обич,

а когато препуснеш подгонен –

аз съм с теб в най-красивия спомен.

 

Затова сред искрите на залеза

аз съм с теб, най-любовно смирена

и макар да съм страшна жарава

имаш моята обич и мене.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??