Жарава
От росата на влюбено утро
ще ти дам най-омайния звън,
ще рисувам мечтано събуждане
миг преди да ме срещнеш насън.
От талазите летни в реката
мога дом да създам за мечтите,
с теб ще бъда онази – жената,
дето страстите сплита в косите си
и е вярна, дори и в деня ти,
в който всички от теб се отричат,
нежна сила и шепот в съня ти,
мъжка длан дето другите сричат.
Тази, дето в искрящия поглед
спира тайно на твоите устни
и ти липсва в най-трудния полет.
щом разровиш в земята си пуста.
Знам, Любов, че сред целия огън
с болка криеш най-нежната обич,
а когато препуснеш подгонен –
аз съм с теб в най-красивия спомен.
Затова сред искрите на залеза
аз съм с теб, най-любовно смирена
и макар да съм страшна жарава
имаш моята обич и мене.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
