25 авг. 2021 г., 17:42

Желание

1K 1 4

Предчувствието сляпо ме поведе

към нещо иреално, но желано.

И някакво копнеещо доволство

заливаше душата на талази,

подобно на телесното пиянство;

пробуждащо езическата нежност

докосваше със мигли същността ми

и ме подканваше да оцелея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Котине Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво!
  • Красиво!
  • Толкова е приятно да се потопя в магията на живота - да й повярвам и да се оставя да ме води. Благодаря ти, Миг, усмихна ме!
  • Наглед е просто хубав, смислен стих,
    по онази магично необяснима тема,
    с нежни рими нашепнати от вятър тих,
    предчувствието разрешило е"проблема"! Усмииииииииих!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...