Нощта е пак потайна и зловеща
със хилядите бляскащи звезди;
омайна, хладна, като че усеща
самотата във човешките души.
Със сила тайнствена умее да извлича
копнежи и желания, завити
от хората отричащи под тежката завивка
на предубеждения невъзприети.
Желанието се спотайва зад невиждащи очи,
но дебне за възможност да пребъде.
На въдицата на ума не се лови
и образа си чака да приеме.
Опиташ ли се да го спреш си ти изгнаник,
загубен в дебрите на самотата.
И как да победиш, кога противник
са виковете остри на душата ?!
© Мария Бум- бум Все права защищены