Feb 8, 2015, 10:49 AM

Желанието

  Poetry » Other
567 0 2

Нощта е пак потайна и зловеща

със хилядите бляскащи звезди;

омайна, хладна, като че усеща

самотата във човешките души.

 

Със сила тайнствена умее да извлича

копнежи и желания, завити

от хората отричащи под тежката завивка

на предубеждения невъзприети.

 

Желанието се спотайва зад невиждащи очи,

но дебне за възможност да пребъде.

На въдицата на ума не се лови

и образа си чака да приеме.

 

Опиташ ли се да го спреш си ти изгнаник,

загубен в дебрите на самотата.

И как да победиш, кога противник

са виковете остри на душата ?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Бум- бум All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...