7 февр. 2013 г., 17:42  

Жельо и майсторите

1.1K 0 0

Жельо

Жельо се прибира вкъщи,
хем върви и хем се мръщи,
майстори го чакат там.
"Кинти трябва да им дам"

 

И ощ на първия етаж
една съседка по корсаж
(не си мислете кой знай какво,
тя е грозна, без едно око)
Хваща Желя и се кара
"Аз съм вече, Жельо, стара,
тези майстори бръмчат,
блъскат, чукат и пуфтят"

 

Жельо - просто отминава

"С теб не ми се занимава"
С други мисли е зает.
Взел е вчера пистолет...

 

Влиза у дома със трясък,
подминава плочки, пясък,
търси майсторите двама.
"Де сте, ваш'та мама"

 

И ги вижда там, във хола,
седнали на по пържола
Хапват сладко и сумтят,
а на Желя му червата врат.

 

Вади своя пистолет,
почва да гърми навред,
майстор, калфа - не подбира,
той гърми, гърми, не спира.
------------------------------
Жельо потен се събужда,
но не от някаква си нужда,
а от страшния си сън,
и поглежда той навън.

Пукнала се е зората 
и звъни се на вратата.
Става той, отива мудно
(сутрин му е много трудно).

 

Още търкайки очи,
отваря входните врати
и се чуди какви са тия.
"Аз съм Жоро - плочкаджия..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Филчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...