Жельо и майсторите

Жельо

Жельо се прибира вкъщи,
хем върви и хем се мръщи,
майстори го чакат там.
"Кинти трябва да им дам"

И ощ на първия етаж
една съседка по корсаж
(не си мислете кой знай какво,
тя е грозна, без едно око)
Хваща Желя и се кара
"Аз съм вече, Жельо, стара,
тези майстори бръмчат,
блъскат, чукат и пуфтят"

Жельо - просто отминава

"С теб не ми се занимава"
С други мисли е зает.
Взел е вчера пистолет...

Влиза у дома със трясък,
подминава плочки, пясък,
търси майсторите двама.
"Де сте, ваш'та мама"

И ги вижда там, във хола,
седнали на по пържола
Хапват сладко и сумтят,
а на Желя му червата врат.

Вади своя пистолет,
почва да гърми навред,
майстор, калфа - не подбира,
той гърми, гърми, не спира.
------------------------------
Жельо потен се събужда,
но не от някаква си нужда,
а от страшния си сън,
и поглежда той навън.

Пукнала се е зората 
и звъни се на вратата.
Става той, отива мудно
(сутрин му е много трудно).

Още търкайки очи,
отваря входните врати
и се чуди какви са тия.
"Аз съм Жоро - плочкаджия..."