Жена
1.1K
0
2
Разпилях се като шепа пясък,
счупих се на хиляди стъкла.
Заблестях отново с чуден блясък,
полетях със сребърни крила.
Летях и чувствах свободата,
обливах се със слънчеви лъчи.
Любувах се на тишината,
гледах в твоите очи.
Няма вече аз да плача,
сълзи няма да пророня.
Знам, че няма начин друг,
освен тъгата да прогоня.
Ще остана аз отново нежна,
топла, чувствена, добра.
С душа белоснежна,
щом наричам се жена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелче Все права защищены
