Жена
На Иванка Христова
Да не възседнеш ветровете -
това не е ли грях?
Да се спотайваш в мрака -
това не е ли страх?
Да изгориш без обич -
ще се превърнеш в прах!?
Усетих те и зная -
до болка те познах.
Ти молеше звездите -
за жълта светлина.
Очите ти издаваха -
изящната жена.
В сърцето ти - камина -
бе вечна топлина.
От срещата ми с тебе -
се върнах в младостта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
