Жена
Ако ме потърсиш,
ти ще ме намериш -
сред хилядите цветове.
Сред капките дъждовни на полето.
Сред сини облаци в небето.
Ако ме повикаш,
аз ще дойда.
И ще пратя дъжд,
ще ти пратя слънце.
По дъгата аз до теб ще дойда.
До тебе нощем ще заспивам.
Сутрин ще те будя нежно,
после ще те укоря.
Ще се смея
и ще плача.
Ще те обичам
и ще ти крещя.
Ще бъда всичко,
а понякога и нищо.
Ще ме имаш
и ще ме изгубиш някой ден.
От шепата ти като пясък
аз ще се изплъзна.
Като птиче в клетка
цял живот ще съм до теб.
Ще бъда всичко.
Ще бъда нищо.
Ще бъда вятър, дъжд и слънце.
Ще бъда твоя.
Ще бъда чужда.
Ще бъда себе си.
Ще бъда друга.
Аз имам хиляди лица,
но моето име е ЖЕНА!
© Антония Георгиева Все права защищены