Oct 3, 2013, 9:42 PM

Жена

  Poetry » Other
525 0 0

Жена

 

Ако ме потърсиш,

ти ще ме намериш -

сред хилядите цветове.

Сред капките дъждовни на полето.

Сред сини облаци в небето.

Ако ме повикаш,

аз ще дойда.

И ще пратя дъжд,

ще ти пратя слънце.

По дъгата аз до теб ще дойда.

До тебе нощем ще заспивам.

Сутрин ще те будя нежно,

после ще те укоря.

Ще се смея

и ще плача.

Ще те обичам

и ще ти крещя.

Ще бъда всичко,

а понякога и нищо.

Ще ме имаш

и ще ме изгубиш някой ден.

От шепата ти като пясък

аз ще се изплъзна.

Като птиче в клетка

цял живот ще съм до теб.

Ще бъда всичко.

Ще бъда нищо.

Ще бъда вятър, дъжд и слънце.

Ще бъда твоя.

Ще бъда чужда.

Ще бъда себе си.

Ще бъда друга.

Аз имам хиляди лица,

но моето име е ЖЕНА!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...