ЖЕНА ОТ ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ
... чета ти по очите, че си тъжна – сърна, свалена с безпощаден лък,
въртиш се по семейната окръжност – един печално омагьосан кръг,
от вторника до събота – все среди, неделята – и тя! – не е добра,
панела дупчат лудите съседи, въртят на скара свинските ребра,
ти режеш пак доматките си – чери, мъжът ти пие водка от зори,
и мислиш си – ееех, тоя луд Валерий кога ще ме отмъкне вдън гори? –
все нявга и това ще ти се случи, но в някой друг животец – не сега,
додето ври яхнийката със лучец, не е възможен изход от кръга! –
пак събота, от мен да е проклета! – излез навън? – дано те види Бог,
помахай от балкона на поета, преминал край панелния ти блок.
25 август 2018 г.
гр. София, 9, 00 ч.
© Валери Станков Все права защищены
Няма такава поезия!