Жената и поета

Красивата жена, поета я видя,

нежна,  в очите и той се взря.

Изваяна като скулптора една,

изящно тяло, а косата сякаш златна!

Видя я той и веднага я пожела,

с красива рокля на хиляди цветя.

Хареса уж тя негова творба,

обичала отдавна тя поезия.

А той се влюби в нея от душа,

сърцето му тъй силно затуптя.

В очите му бляскав искри така,

сякаш светеха те, грееха в нощта.

Да, ти поет си, и какво от това?

от тези думи силно го заболя.

Печелиш ли от това, имаш ли пара'?

Тя трябва не само за хляба,а за екскурзия!

Не си богат! Върви си ти тогава,

ще си намеря друг аз без забава.

Поетът тъжен, но с вдигната глава,

си тръгна горд, но със своята Самота.

Ще продължи да вярва в жена,

че има я и тя го чака –Любовта!