Apr 21, 2018, 10:07 PM

Жената и поета

  Poetry » Love
464 0 1

  Жената и поета

 

Красивата жена, поета я видя,

нежна,  в очите и той се взря.

Изваяна като скулптора една,

изящно тяло, а косата сякаш златна!

 

Видя я той и веднага я пожела,

с красива рокля на хиляди цветя.

Хареса уж тя негова творба,

обичала отдавна тя поезия.

 

А той се влюби в нея от душа,

сърцето му тъй силно затуптя.

В очите му бляскав искри така,

сякаш светеха те, грееха в нощта.

 

Да, ти поет си, и какво от това?

от тези думи силно го заболя.

Печелиш ли от това, имаш ли пара'?

Тя трябва не само за хляба,а за екскурзия!

 

Не си богат! Върви си ти тогава,

ще си намеря друг аз без забава.

Поетът тъжен, но с вдигната глава,

си тръгна горд, но със своята Самота.

 

Ще продължи да вярва в жена,

че има я и тя го чака –Любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...