7 дек. 2024 г., 07:32

Жените са понякога щастливи 

  Поэзия » Любовная
98 2 3

ЖЕНИТЕ СА ПОНЯКОГА ЩАСТЛИВИ

 

… най-тихото листо от листопада – и капчица от есенния дъжд

ще подаря на милата ми Влада, дано да ме запомни – светъл мъж,

перце от отлетелите ми птици, че да си пише стихчета в зори,

и да я гледам в сините зеници – за мен ли Обич, Боже, в тях гори?

С пантофки – със оранжеви пискюли и роклица от есенна басма –

 

не знам дали ще бъда жив до юлий? – да ми пристане с обич у дома,

от МОЛ-а ще ѝ купя сок от киви – и цял пакет бонбончета „Mersi“ –

жените са понякога щастливи! – мъжът щом милне техните коси,

дали на стих, в станси или в балада? – за теб е моят римен благослов.

Здравей, прекрасна, мила моя Влада! С теб този свят е шепичка Любов.

 

4 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 13, 30 ч.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??