Женска участ
Май така си приличаме с тебе, съдба –
луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме.
И препускаме смело, съвсем по ръба.
И сме стари моми. То и кой да ни вземе?
Нито среща, ни стига, ни топло легло.
И жребци звездочели, скопени без време...
Женска участ ли? Просто е женско тегло...
Най-красивият цвят си остава без семе...
И копита запънали здраво в пръстта,
сплели в гривите вятър. В душите си хали...
След гръмовният край ще разказва смъртта,
как със тебе, съдба, на галоп сме живяли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
