Жертвоприношение (Роля до разкъсване)
На струната ми са провесени
избелените - мръсни ризи на душата.
Сушат се от сълзù - пренесени -
във жертва на вината.
В простора птиците - обесени -
през пластове мъгла безсмислено пропадат.
И капят в дъждове обсебени -
от същността на Ада.
Със щипки от пера - клепачите -
политат заземено в тежки спомени.
И всички - звездно в мене плачете -
от орис и тъга сломени.
Защо сега към мен се влачите -
с телата си - от безучастност разранени?
С какво сега ще ме уплашите?
Та аз съм в болката внедрена.
Ядрото ми отвътре имплодира.
Очаквам писък във секунда да ме пръсне.
Ала от гласност няма нито диря.
И май за глас е вече - твърде късно.
На струната не се ветреят песни.
И тишината даже - вече изветрява.
Ръцете си отдавна си отнесъл.
И само самота повява.
Като нотка от парфюм - понесени -
меланхолии ноктюрни се явяват.
Лунатично - с тъмен фон поднесени -
те в старо чувство застояват.
Ядрото ми отвътре се раздира -
във жертва на пиесата откъснато.
През Сълзите си аз я аплодирам.
Това бе - роля до разкъсване.
Пресъхнах.
© Северина Даниелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
поздравления за таланта ти!
-
Красиво ,тъжно и много реално.И всичко това в жертва на вината...Но понякога на сушата градушката помага!!!Поздрав!!!
-
впречатляваща образност!
-
Удивително!!!!
БРАВО!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Моника, радвам се, че съм хванала окото ти (:
Регина, присъствието ти тук много ме зарадва!
Ангел - сърцето е букет червени рози, трябва да знаеш кога да подариш, или да хвърлиш една. В моят случай - представлението си заслужаваше...
Тото, „събирача на звезди“ го дочаках, раззелени ме, посипа ме с куп мечти и... представлението трябваше да спусне завеси, а аз да жертвам роза... Благодаря все пак, за пожеланието!
Анабел, прегръдки (:
Драго, радвам се, че ти е харесало! Щом художник го харесва, значи би трябвало да е добро
-С