Жертвоприношение (Роля до разкъсване)
На струната ми са провесени
избелените - мръсни ризи на душата.
Сушат се от сълзù - пренесени -
във жертва на вината.
В простора птиците - обесени -
през пластове мъгла безсмислено пропадат.
И капят в дъждове обсебени -
от същността на Ада.
Със щипки от пера - клепачите -
политат заземено в тежки спомени.
И всички - звездно в мене плачете -
от орис и тъга сломени.
Защо сега към мен се влачите -
с телата си - от безучастност разранени?
С какво сега ще ме уплашите?
Та аз съм в болката внедрена.
Ядрото ми отвътре имплодира.
Очаквам писък във секунда да ме пръсне.
Ала от гласност няма нито диря.
И май за глас е вече - твърде късно.
На струната не се ветреят песни.
И тишината даже - вече изветрява.
Ръцете си отдавна си отнесъл.
И само самота повява.
Като нотка от парфюм - понесени -
меланхолии ноктюрни се явяват.
Лунатично - с тъмен фон поднесени -
те в старо чувство застояват.
Ядрото ми отвътре се раздира -
във жертва на пиесата откъснато.
През Сълзите си аз я аплодирам.
Това бе - роля до разкъсване.
Пресъхнах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
...при всеки случай е искрено
БРАВО!!!!