Жестокост 1
787
0
0
Създавах те от мене всичко давах,
усилие и труд, и време.
Да бъдеш съвършена личност пожелавах,
почти успях ала се случи нещо с мене.
Запален бях, от огън пъхнат в жарта,
и в мигом бях скован към теб, изви виелица ужасна, а лед дебел
прахта от мен покри.
Тогава зърнах теб сред пламъците,
и леда ти беше точка със нормална амплитуда, затичах се към тебе аз
със скорост луда.
И тъко да те пипна с ръка изправи се пред мен стена:
Стена дебела и прозрачна,
стена, която взрив не би я разрушил.
Стена да бъдеш моята играчка,
стена, която толкоз време бях градил.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коритаров Все права защищены
