21 июн. 2008 г., 13:14

Житейска пътека 

  Поэзия » Другая
581 0 10

Ти бе на нея -

а аз  вървях встрани,

но исках с тебе да се слея,

да присъствам в твойте дни.

 

И някакво превличане омайно

над нас изви се като дим,

с поглед само и потайно

поехме с теб и все вървим.

 

Години по пътеката сме двама,

ръка в ръка вървиме с теб,

ту стръмна, или пък поляна,

в живота гледаме напред.

 

Но вече вижда и се края,

ти искаш сам да си вървиш,

не питаш аз дали желая

това сам и да го решиш.

 

Че за двама ще е трудно поотделно

живота си да разделим на две,

не искаш да признаеш, че съм потребна

и че с мене ти е по-добре.

 

Житейската пътека е за двама,

по нея сам е трудно да вървиш,

аз винаги ще съм до твойто рамо

от отвъдното дори, за да не скърбиш.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??