Житейска пътека
Ти бе на нея -
а аз вървях встрани,
но исках с тебе да се слея,
да присъствам в твойте дни.
И някакво превличане омайно
над нас изви се като дим,
с поглед само и потайно
поехме с теб и все вървим.
Години по пътеката сме двама,
ръка в ръка вървиме с теб,
ту стръмна, или пък поляна,
в живота гледаме напред.
Но вече вижда и се края,
ти искаш сам да си вървиш,
не питаш аз дали желая
това сам и да го решиш.
Че за двама ще е трудно поотделно
живота си да разделим на две,
не искаш да признаеш, че съм потребна
и че с мене ти е по-добре.
Житейската пътека е за двама,
по нея сам е трудно да вървиш,
аз винаги ще съм до твойто рамо
от отвъдното дори, за да не скърбиш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены
