Житейска пътека
Ти бе на нея -
а аз вървях встрани,
но исках с тебе да се слея,
да присъствам в твойте дни.
И някакво превличане омайно
над нас изви се като дим,
с поглед само и потайно
поехме с теб и все вървим.
Години по пътеката сме двама,
ръка в ръка вървиме с теб,
ту стръмна, или пък поляна,
в живота гледаме напред.
Но вече вижда и се края,
ти искаш сам да си вървиш,
не питаш аз дали желая
това сам и да го решиш.
Че за двама ще е трудно поотделно
живота си да разделим на две,
не искаш да признаеш, че съм потребна
и че с мене ти е по-добре.
Житейската пътека е за двама,
по нея сам е трудно да вървиш,
аз винаги ще съм до твойто рамо
от отвъдното дори, за да не скърбиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
