Изглежда животът е просто театър
и всички участваме в този спектакъл.
Всеки посяга към главната роля,
но не всеки слуша гласа на суфльора.
А той е душата, лишена от грешки,
подсказваща точните стъпки човешки.
Затова много често фалшиво звучим
под маски лъжливи и купчини грим.
Чуждите реплики сричаме смело
и само се хвалим с чуждото дело.
Все пак е смешно да бъдеш артист
в пиеса, в която не викат на "бис".