Човек е жив докато добрува: с птици, небеса и хора.
Но наивно му се струва, че идат добрини в простора...
Добрина и благи вести, май само слънцето подарява!
За другото-няма лесно, щом смъртта е жива забрава.
Илюзиите на съдбата: още живеят във вехто време.
И са оскъдни на богатство. И нечакан миг ги отнема.
И когато пролетите идват, а на лято плодовете зреят,
тиха есен със златна лира в душите ни псалми пее...
Човек жадува да добрува. Човек дарява любов до края.
Привидно евтино струва, онова което все още не знаем.