Житие грешнаго автора
Човек е жив докато добрува: с птици, небеса и хора.
Но наивно му се струва, че идат добрини в простора...
Добрина и благи вести, май само слънцето подарява!
За другото-няма лесно, щом смъртта е жива забрава.
Илюзиите на съдбата: още живеят във вехто време.
И са оскъдни на богатство. И нечакан миг ги отнема.
И когато пролетите идват, а на лято плодовете зреят,
тиха есен със златна лира в душите ни псалми пее...
Човек жадува да добрува. Човек дарява любов до края.
Привидно евтино струва, онова което все още не знаем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
