18 окт. 2006 г., 11:11

Жива съм

827 0 8

Жива съм!

Дори за някой да не съществувам.

Дали по пътя нещо съм загубила..

или забравила да се сбогувам?

Не пропилях ли толкова надежди

и колко пъти казвах "още мога"

и пак изпълвах се с копнежи,

а сдобивах се с нова тегоба.

Май стигнах дъното -

не твоето... а моето...

нивото явно е различно

и мисля да пропусна тъмното

ни съществуване... така безлично...

Предаваш ли се?... Хайде тичай

и приюти се в малката си сигурност,

само “Обичам те” пред мене не изричай

изтрих в ума си всяка дума “Милост”.

Жива съм!

За мен борбата пак колан затяга,

ако не си готов недей да идваш

недей към мен ръце протяга

със страх не можеш да ме стигнеш.

Върви... без мен...

аз няма да се върна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зл Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...