Жива съм
Жива съм!
Дори за някой да не съществувам.
Дали по пътя нещо съм загубила..
или забравила да се сбогувам?
Не пропилях ли толкова надежди
и колко пъти казвах "още мога"
и пак изпълвах се с копнежи,
а сдобивах се с нова тегоба.
Май стигнах дъното -
не твоето... а моето...
нивото явно е различно
и мисля да пропусна тъмното
ни съществуване... така безлично...
Предаваш ли се?... Хайде тичай
и приюти се в малката си сигурност,
само “Обичам те” пред мене не изричай
изтрих в ума си всяка дума “Милост”.
Жива съм!
За мен борбата пак колан затяга,
ако не си готов недей да идваш
недей към мен ръце протяга
със страх не можеш да ме стигнеш.
Върви... без мен...
аз няма да се върна!
© Зл Павлова All rights reserved.
Поздрав! 