5 сент. 2019 г., 16:14

Живей

2.2K 2 8

Когато разбереш, че нямаш време,

че идва на пътеката ти краят...

Съдбата щедро дава, но и взема...

Когато тленността си осъзнаеш,

 

когато имаш хиляди причини

главата уморена да сведеш,

недей за миг дори да коленичиш!

Не си помисляй да се предадеш!

 

Когато за една усмивка само

сълзите си преглъщаш и изтриваш,

разбираш: да си тръгнеш ти е рано...

Но предадеш ли се, ти си отиваш...

 

Усмихвай се през малкото си време.

Събирай щастието с пълни шепи.

И не живуркай, дявол да го вземе!

Живей го този твой живот, човече!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така трябва, мила Ирина! ❤
  • Толкова борбено звучи,толкова точно звучи този апел в последния куплет,че ще го запомня и в трудни моменти ще си го повтарям!!Страхотна си,Ваня!
  • Благодаря сърдечно за топлите думи, Дани! Честит празник!
  • Ваня,много ми хареса "Живей"!Тъжно,докосващо ,искрено и истинско !!След първото прочитане ,спираш и отново искаш да четеш...Благодаря и успех!
  • Благодаря от сърце, Данаил! Честит празник!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...