stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
97 419
5 сент. 2019 г., 16:14

Живей 

  Поэзия » Другая
1624 3 8

Когато разбереш, че нямаш време,

че идва на пътеката ти краят...

Съдбата щедро дава, но и взема...

Когато тленността си осъзнаеш,

 

когато имаш хиляди причини

главата уморена да сведеш,

недей за миг дори да коленичиш!

Не си помисляй да се предадеш!

 

Когато за една усмивка само

сълзите си преглъщаш и изтриваш,

разбираш: да си тръгнеш ти е рано...

Но предадеш ли се, ти си отиваш...

 

Усмихвай се през малкото си време.

Събирай щастието с пълни шепи.

И не живуркай, дявол да го вземе!

Живей го този твой живот, човече!...

© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така трябва, мила Ирина! ❤
  • Толкова борбено звучи,толкова точно звучи този апел в последния куплет,че ще го запомня и в трудни моменти ще си го повтарям!!Страхотна си,Ваня!
  • Благодаря сърдечно за топлите думи, Дани! Честит празник!
  • Ваня,много ми хареса "Живей"!Тъжно,докосващо ,искрено и истинско !!След първото прочитане ,спираш и отново искаш да четеш...Благодаря и успех!
  • Благодаря от сърце, Данаил! Честит празник!
  • Много силно, Ваня!
    Когато за една усмивка само
    сълзите си преглъщаш и изтриваш,
    разбираш: да си тръгнеш ти е рано...
    Но предадеш ли се, ти си отиваш...
  • Така трябва, Краси. Но дали и кога го осъзнаваме...Хубава вечер, Краси!
  • "... разбираш: да си тръгнеш ти е рано...
    Но предадеш ли се, ти си отиваш...
    Усмихвай се през малкото си време." Действащ зареждащо и ободрително, Ваня!
Предложения
: ??:??