Живей завинаги Море!
Безкрайна радост ме изпълва в миг, когато
очите ми щастливи те съзрат!
Оловото превръща се във злато,
оковите - в пера, с които птиците летят.
И мирисът на сол, вода и блато,
рисуващи един различен свят,
ме връщат в детството ми, някога... когато
почувствах се с Море за пръв път слят.
Дете от сушата, мечтаещо за лодка
и вятъра попътен, непознат...
И за пристанище, в което там на котва
да основе отново този свят!
Аз зная, там - с целувка на русалка
с талантите си Красотата ще роди
едно дете във стаята си малка,
в дворец превърната от детските мечти.
Мечта, Надежда и Любов тъй силна, жарка!
И Вятър чувствен движещ морските вълни...
Без вас да се живее си е жалко.
Море, завинаги живей във мене Ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
