28 нояб. 2006 г., 08:48

Живея

1.1K 0 2
Живея бурно, ненаситно, ненаситно, лудо
и сякаш с мене става чудо,
студенски партита, купони,
не останаха пари за нови панталони.
И свят безкраен, луди до зори,
изхарчваме до дупка всичките пари,
и няма за цигари, и за биричка дори,
но пак сме си щастливи, приятели добри.
Не смея да се спра за миг,
за музика и ритъм, наддавам боен вик,
уреждам нова среща със мъжки, нежен лик.
На гребена на вълната, разбирам, че боли ме пак главата.
Какви си ги забърках, какво направих пак,
излизам рано сутрин, прибирам се по мрак.
Живея зя момента,
и захвърлям стара лента от цифров апарат,
обелвам си капачките, падайки по врат.
Това е моят луд живот за  него кой не е готов!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...