17 мар. 2013 г., 19:41

Живи факли 

  Поэзия
1052 0 26

           ЖИВИ  ФАКЛИ


Ден беше и за прошка. И отмина.
Дали пък ще разсъмне вече?

Сивее той пред пролет. И след зима.

За тебе, обич, бе наречен.

 

И днес е ден. Но ден ли е? Тъмнее.

В душата на синчеца също мръкна.

А  всеки топъл порив да запея,

оставих днес във бялата си църква...

 

Свещиците изплакаха сълзите.

И восъчни телцата си склониха

пред теб, земя, а и пред дните,

и нощите на болка тиха.

 

Пред сънищата слепи, стогодишни,

пред портите на майките по гръцко...

Пред вярата във утре, но предишна,

пред всяка лудост с мисъл дръзка...

 

А как фалшиво гъгнат стих и песен!

И тая, на звездите даже.

Не е ни пролет, нито лято, есен,

а някакъв сезон прокажен.

 

И Слънцето очите си заключи

на дявола в чурдисаната ракла.

Със пепел се посипа, щом научи

за  българските живи факли.

© Алина Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??