Живи факли
ЖИВИ ФАКЛИ
Ден беше и за прошка. И отмина.
Дали пък ще разсъмне вече?
Сивее той пред пролет. И след зима.
За тебе, обич, бе наречен.
И днес е ден. Но ден ли е? Тъмнее.
В душата на синчеца също мръкна.
А всеки топъл порив да запея,
оставих днес във бялата си църква...
Свещиците изплакаха сълзите.
И восъчни телцата си склониха
пред теб, земя, а и пред дните,
и нощите на болка тиха.
Пред сънищата слепи, стогодишни,
пред портите на майките по гръцко...
Пред вярата във утре, но предишна,
пред всяка лудост с мисъл дръзка...
А как фалшиво гъгнат стих и песен!
И тая, на звездите даже.
Не е ни пролет, нито лято, есен,
а някакъв сезон прокажен.
И Слънцето очите си заключи
на дявола в чурдисаната ракла.
Със пепел се посипа, щом научи
за българските живи факли.
© Алина Стоянова All rights reserved.
