15 мар. 2011 г., 23:43

Живот

901 0 1

В омагьосания кръговрат на дните се въртим,

унесени от тъжен ритъм.

Различни чувства в себе си таим,

не знаем да се пазим или да горим.

 

Понякога устремено крачим все напред,

друг път по навик пътя си вървим.

Бързаме да сложим живота си в ред,

но хаоса в душите си как да подредим.

 

Нима забравили сме вече как да го живеем,

този нашия живот, по принцип тъй красив.

Може би да се замислим даже и не смеем,

страх ни е да видим как е грозен и трънлив.

 

Висока е цената да гледаш и да виждаш

как животът ти те мачка в сивата си длан.

Но като лудите ти все пак смелост имаш,

 стиснал здраво зъби, гониш своя блян.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....