15 мар. 2011 г., 23:43

Живот

905 0 1

В омагьосания кръговрат на дните се въртим,

унесени от тъжен ритъм.

Различни чувства в себе си таим,

не знаем да се пазим или да горим.

 

Понякога устремено крачим все напред,

друг път по навик пътя си вървим.

Бързаме да сложим живота си в ред,

но хаоса в душите си как да подредим.

 

Нима забравили сме вече как да го живеем,

този нашия живот, по принцип тъй красив.

Може би да се замислим даже и не смеем,

страх ни е да видим как е грозен и трънлив.

 

Висока е цената да гледаш и да виждаш

как животът ти те мачка в сивата си длан.

Но като лудите ти все пак смелост имаш,

 стиснал здраво зъби, гониш своя блян.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...