26 нояб. 2008 г., 10:35
Живот...
Какво ли трябва да ми поднесе живота,
за да ставам по-силна от преди?
Колко ли сълзи трябва да пролея,
за да се намеря в изгубените дни?
Живота бе ми като песен,
когато бях мъничко дете:
играех си безгрижно, волно
и майчина прегръдка топлеше ме.
Но попаднах в лабиринта на живота,
който изненада ми поднесе ей така -
добрата моя майчица замина,
на гурбет в чуждата страна.
Останах си сама-самичка
без топла майчина ръка,
която да ме милва нежно
и напомня, че не съм сама.
Сега съм като волна птица,
лутаща се в синевата,
тя просторна и широка е,
но някак тясна за душата!
за да ставам по-силна от преди?
Колко ли сълзи трябва да пролея,
за да се намеря в изгубените дни?
Живота бе ми като песен,
когато бях мъничко дете:
играех си безгрижно, волно
и майчина прегръдка топлеше ме.
Но попаднах в лабиринта на живота,
който изненада ми поднесе ей така -
добрата моя майчица замина,
на гурбет в чуждата страна.
Останах си сама-самичка
без топла майчина ръка,
която да ме милва нежно
и напомня, че не съм сама.
Сега съм като волна птица,
лутаща се в синевата,
тя просторна и широка е,
но някак тясна за душата!
© Ваня Станоева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Усмихни се Ваня, бъди птица...а майката макар и далеч, винаги ще е с теб...
Поздравления, за прочувствения и много силен стих!!!