22 февр. 2007 г., 20:52

Живот

999 0 2
Живот

Живот!
Въртележка
без програма,
зададена по график
от преди това...
Незнайно и за себе си успяваш
да оцелееш в ледения свят.
Душата,
свила се във катакомба,
по-мрачна от най-мрачните неща,
седи и гледа тъжно във безкрая,
оплакваща една съдба.
Една съдба,
а колко много има
на този свят подобни й сега!
Души отчаяни,
с омраза пълни,
с горчиви спомени
и с пустота...
Това ли е животът?
Питам неразбрала...
За туй ли идваме на бялата земя?
Дали човекът редно е да страда,
дали душата просто е сълза?
Не мисля!
Всичко правим си самички!
Отчаяни вървиме
ден след ден...
И като в дядовата ръкавичка,
наблъскваме сърцата си
във плен.
Ако съм права,
редно е да се изправим
и да се борим с многото сълзи!
Прозорците си да изтрием,
за да открием истинските си мечти.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми позицията ти, а стихът е много истински. Поздрави!
  • Живот...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...