22 feb 2007, 20:52

Живот

  Poesía
1K 0 2
Живот

Живот!
Въртележка
без програма,
зададена по график
от преди това...
Незнайно и за себе си успяваш
да оцелееш в ледения свят.
Душата,
свила се във катакомба,
по-мрачна от най-мрачните неща,
седи и гледа тъжно във безкрая,
оплакваща една съдба.
Една съдба,
а колко много има
на този свят подобни й сега!
Души отчаяни,
с омраза пълни,
с горчиви спомени
и с пустота...
Това ли е животът?
Питам неразбрала...
За туй ли идваме на бялата земя?
Дали човекът редно е да страда,
дали душата просто е сълза?
Не мисля!
Всичко правим си самички!
Отчаяни вървиме
ден след ден...
И като в дядовата ръкавичка,
наблъскваме сърцата си
във плен.
Ако съм права,
редно е да се изправим
и да се борим с многото сълзи!
Прозорците си да изтрием,
за да открием истинските си мечти.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми позицията ти, а стихът е много истински. Поздрави!
  • Живот...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...