12 окт. 2004 г., 10:24

ЖИВОТ И СЛЕД СМЪРТТА

2.2K 0 5

Какво направи с моята душа
та вече в страх живея,
че постоянно нещо пак греша
и за невъзможна обич аз копнея?

Живот ли е, кажи, това -
съдбата ми към себе си да приковеш
и плаха да е моята мечта
щом любовта ми можеш ти да прокълнеш?

Аз зная, искам само нещо -
с тебе да живея и умра,
в живота да ме любиш ти горещо.
Но, възможно ли е всичкото това?

И казвам нещо на света:
"Дори и мигом да умра,
ще търся само тебе след смъртта
и пак за тебе ще живея!!!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • МНОГО ХУБАВО И ИСТИНСКО.ТОВА Е И МОЕТО МОТО В ЖИВОТА И ВСЕКИ ПЪТ КАТО ФЕНИКС ОТ ПЕПЕЛТА ИЗЛИЗАМ
  • това, което не те убива те прави по - силна, може би това ме сполетя и мен, няколко пъти, благодаря за силните думи
  • Я една добра позната,желая да я поздравя..страхотно е стихчето,богато и изпълнено с мили и тъжни слова. Аз питам се що за болка трябва да изживееш,за да напишеш стихче като това и да си едновременно толкова силен човек и да успеш да се справиш с проблемите на света!Поздрави!
  • браво, много искрени чувства! 6
  • Страхотно е! Много ми харесва

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...