Като дамга жигосана,
твоя образ в мечтите ми седи!
Дали бе кожата ти мека,
избягал някъв сън,
или събуден 
продължавам в съня си да живея 
докато в мечтата си за теб 
събуден аз стоя?
Дали с разстлали се мечти крила, 
излита и кръжи любов на вън, 
или останал сам,
за целувка твоя гореща, лека,
приклещен в съня утринен, стоя.
Кръжиш и любовта с крилата нежни,
спира ми безмилостно дъха,
щом с перата нежни 
надежда любовта посява пак сега! 
Ти тръгваш, ти се връщаш 
и кръговрата все е тук! 
Отлита любовта 
и любовта се връща, 
с мечтите спира ми дъха.
Като дамга жигосана в душата,
твоя образ в мечтите ми седи!

Максим Велков