Любовта е чувство, което се усеща и тълкува по различен начин. За някои хора е трепет, който минава с времето, за други е взаимно съжителство и уважение, а за Никол то беше чувство, което разтърси цялата ѝ душа и промени целият ѝ свят.
Никол беше красиво, младо и умно момиче. Беше голяма мечтателка. Имаше толкова пленителна усмивка, че караше дори най-мрачния човек да ѝ се усмихне. Очите ѝ бяха сини като небето и толкова искрени, че понякога плашеха от честност. Никол беше дива и непокорна, винаги търсеща приключения, които да запалят кръвта във вените и да разтуптят сърцето ѝ. При повечето ѝ приятелки това се случваше всеки път, когато се влюбят. Никол имаше много труден характер и може би затова единственият човек, който я разбираше беше една възрастна жена, при която ходеше често. Баба Ани беше много мъдра и може би затова Никол се вслушваме в думите ѝ.
Никол имаше много приятелки, но никоя от тях не познаваше душата ѝ. Един ден това много ѝ дотегна и реши да отиде и да изплаче мъката си при баба Ани.
-Николче, какво ти е? Защо си толкова посърнала?
-Бабо, защо никой не ме разбира? Или ме разбират погрешно, или изобщо не ме разбират. Знам, че имам много труден характер, но все пак това много ми тежи.
-Дете, всеки човек е различен и затова е нормално да не те разбират. Без значение какво правиш и казваш най-важното е ти да си наясно със себе си, а останалите са свободни да правят заключения за твоите постъпки. Дете, ти си още млада, радвай се на живота, усмихвай му се всеки ден, защото с годините човек все повече губи от невинността си, а това убива душата и замъглява очите.
Никол остана още малко, след което си тръгна. Вървейки към вкъщи си мислеше за думите на възрастната жена и наум си казваше, че никога няма да изгуби невинността и честността си.
Месец след разговора си с баба Ани, Никол замина за Пловдив, за да учи психология. Прибираше се все по-рядко в родния си град Еленка и с годините се променяше все повече и повече. Това изобщо не се харесваше на нейната братовчедка Ели. Никол беше с две години и по-малка от нея и може би заради това още от малки постоянно се съревноваваха. Никол винаги е била по-обичана, по-благородна и по-трудолюбива от Ели. Двете изобщо не се разбраха и постоянно се караха.
Въпреки че около Никол винаги е имало много момчета, тя не искаше никого. Търсеше точния човек за нея или по-скоро вече го беше открила и затова не обръщаше внимание на другите момчета. Двамата се бяха запознали на партито на една нейна приятелка и от пет месеца бяха заедно. Момчето се казваше Тони, беше рус, висок, синеок, приличаше на модел. Двамата се допълваха изцяло, а Никол беше убедена, че това ще е мъжът на живота ѝ. Изминаха още няколко години Никол вече беше успяла бизнес дама, а Тони вече беше сред най-добрите разследващи журналисти. Двамата вече се бяха сгодили и живееха заедно.
Въпреки че вече бяха големи Ели не спираше да се съревновава с Никол. Не можеше да остане по-назад от нея и до един месец обяви, че ще се сгодява. По този повод трябваше да се събере цялата фамилия и всички да го отпразнуват. Никол нямаше никакво желание да присъства, пък и по това време Тони беше на командировка в Русия и нямаше как да я придружи, но нямаше избор и трябваше да присъства.
Цяла вечер бъдещият мъж на Ели, Иво не спря да гледа към Никол. Толкова много го беше пленила с красотата си, че в следващите няколко дни не спираше да търси вниманието ѝ, а това не остана незабелязано от Ели. Една сутрин рано рано Ели и майка ѝ влезнаха с гръм и трясък в къщата на Никол.
-Как може да си толкова зла? Знам, че винаги си се съревновавала с мен, но защо трябваше да го правиш?
Никол не знаеше какво се случва.
-Ели, какво се е случило? Защо крещиш?
-Никол не се прави, че нищо не разбираш? Ти направи така, че Иво да хареса теб, за да не се омъжи за мен.
-Ели, как може да говориш така? Нищо не съм направила.
-Ти ме мразиш и затова си го направила. Снощи Иво ми каза, че още е рано за сватба и засега е достатъчен само годежа.
Виковете на Ели събраха всички съседи. Тогава се намеси и майка ѝ, обръщайки се към родителите на Никол.
-Видяхте ли каква дъщеря сте отглеждали? Цял живот я даваха за пример в града ни, а тя каква се оказа, че е.
Виковете на двете заглушаваха всяка дума, която Никол казваше. В крайна сметка след час всичко приключи и хората се разотидоха. Тогава Никол се обърна към родителите си.
-Мамо, татко, кажете нещо? Защо нищо не казахте и не ме защитихте?
В този момент Никол получи най-големия удар в живота си. Баща ѝ я погледна с такова разочарование, че погледът му разрязва сърцето ѝ на две. Майка и ѝ удари шамар след което ѝ каза:
-Ние повече нямаме дъщеря.
Баща ѝ разби сърцето ѝ, а майка ѝ вледени душата ѝ. Никол нищо повече не каз,а събра си нещата и си тръгна. На автобусната спирка я чакаше баба Ани. Само като я видя Никол се затича към нея и я прегърна силно.
-Бабо, ти нали ми вярваш?
-Вярвам ти, чедо, ти израства в ръцете ми, но разбери ги и тях, те сега са в шок.
-Не мога да ги разбера, бабо.
-Николче, не ни забравяй и пак се върни.
-Сбогом бабо! Остани си със здраве.
И двете се разплакаха защото знаеха, че се виждат за последно.
Пътувайки си Никол си мислеше как имаше толкова много пари, а вече нямаше дом, имаше толкова много приятели, а нямаше рамо, на което да се облегне, беше натрупала токова много знания, а нямаше сили да изрече нито дума, беше здрава, а сякаш най-тежката болест я беше застигнала. След два дена се прибра и Тони. Тя му разказа всичко. Първоначално се ядоса, но после я прегърна и ѝ каза.
-Никол, обичам те и знам, че и ти ме обичаш. Познавам те добре и знам, че никога не би го направила дори и несъзнателно. С теб съм и никога няма да те оставя. Никол нямаше сили дори да се зарадва. Разплака се и го прегърна. Продадоха апартамента в Пловдив и заминаха за Америка. След нейното заминаване Иво беше разказал как Никол наистина не е била виновна просто той се е изплашил от такова сериозно обвързване. Вече беше прекалено късно за извинения и прошки. След този ден никой повече не видя Никол и дори не знаеха къде е. Родителите на Никол гаснеха всеки ден по малко. Всеки ден се будеха с надеждата, че Никол ще се прибере, но тя така и не си идваше. Единственият спомен за нея бяха снимките, а те с годините все повече избледняваха и губеха автентичността си.
© Лиляна Все права защищены